Петък, преди Bank Holiday Weekend

Ех, хубаво е да знаеш, че те очакват 3 почивни дни.
След толкова много работа и недоспиване, още от сега предвкусвам удоволствието от поспиването до късно :-)!
И на всичкото отгоре свърших работа рано!
Успях да си избера дрехи за довечера, даже и ги изгладих. Мразя да ходя в снобарски заведения, обаче вече е късно да откажа. С половинката ще се носим smart тая вечер. Трябва да го документирам и да сложа някоя и друга снимка тука.
Той е в черно. Аз се спрях на сив костюм и бяла риза. А така ми се носеше нещо casual.
Ей затова си празнувам рождените дни на нормални места. Мразя заведения, където мога да вляза само ако нося определен тип дрехи. Да не говорим, че ако носиш някакъв готин top и на него има 1 единствена буквичка, пак си out.
И пак ще се пие - УЖАС!!!
Така се старая да намаля алкохола и да живея здравословно, но явно няма да ми се случи скоро. И пак ще стоя будна цяла нощ :-(.
Обаче утре ще спя до късно, и само някой да посмее да ме събуди - тежко му и горко.
И така - време е за разпускане.
А аз по-добре да почвам да се приготвям, че след малко ще ми цъфнат на вратата разни хора ;-)

The Devil's Rejects

Това беше изборът за сряда вечер - убийствено тъп филм. Заснет е по истински случай, започна добре, но незнайно защо някъде по средата почна безумно много да ми досадява. Полудях докато свърши. Не знам какво точно ме подразни толкова, може би очаквах повече и действието на екрана не оправда очакванията ми, но ефектът е налице - определено не го препоръчвам на никой.
Не заради насилието и извращенията, не заради многобройните убийства. Просто не можа да ме грабне и да задържи вниманието ми.
Иначе шерифа ме изкефи яко, той беше точно толкова луд и извратен, колкото и семейството, което се опитваше да затрие. Хехе, той като че ли беше единствения интересен образ - просто е интересно да проследиш колко далеч могат да стигнат т.нар. пазители на закона.

The Island

Поредната сряда вечер, прекарана кротко и спокойно в киното.
Добър филм, като изключим няколко неща, които безпределно много ме подразниха.
Най-лошата част беше рекламата на MSN на Information Directory. Ако Microsoft ще се грижи за нашите данни в бъдещето, по-добре да не го доживея 8-).
Иначе филма беше динамичен, без излишните лигавщини, които ми развалят удоволствието.
Хареса ми и края, нищо че добрите пак побеждават.
Абе, американска измислица, но все пак не долнопробна ;-)

Отново на линия

Ето ме!
Още съм жива!
Цяла седмица се разправям със сдухани Win-бози, че и като за капак накрая и моята система се скапа. Това XP SP2 е направо брррр... гадост.
Вчера най-сетне си book-нах място за London World Expo & Conference и ще чакам до 3-4 седмици да си получа билетите и пропуска. Хехе! Кефя се. Засега си имам само Confirmation E-mail, ама за щастие тука не е BG и спокойно може да се вярва на тая установена практика ;-)
Лили реши, че ще дойде с мен, така че ще имам и компания. Усещам как се очертава купон ;-)
Остава само да си купим билети за влака. И да си уредим настаняването.
Първото не е трудно.
Второто - нямам намерение да им плащам £125 B&B на човек. Тия да не са луди!!!
Впрегнах Джим да ми уреди accomodation. Да видим как е веригата, в която работи. А и той ще направи резервацията, което означава discount prices. Ако и той дойде с нас, отстъпката ще е още по-голяма.
В общи линии се очертава следния план:
1. Аз плащам билетите за конференцията;
2. Лили ще се погрижи за транспорта и
3. Джим има грижата да уреди accomodation.
Ако всичко е ок, до края на тая седмица всичко трябва да е организирано.
Трябва да си направя appоintment и в Българското посолство, и да се надяваме че няма да ме откъснат за цял ден от основната причина за посещението ми в Лондон.
Да се видя и с някои приятели, които не съм виждала от години, а само си говорим по телефона.
Ех, ще бъде хубаво време.
Стискайте само палци да си реша проблемите и в работата за тия 2 дни, и ако някой от вас ще идва насам, да вземе да каже, може и да се видим!!!

Убиваш ме...

Нараняваш ме...
Болката ме раздира
Изгаря ме
Защо сега
А не преди да те обичам
Разкъсваш душата ми
на парчета
Безсмислени са думите
Виждам как ме искаш
Усешам погледа ти по тялото ми
Ръцете ти
Желанието ти
Усещам сърцебиене
в корема си
И знам - няма смисъл вече
Не искам спорове
Не искам приятелите ни
вземащи страни, делейки ни
Не искам даже теб
А да съм сляпа
Само страст
Усешане
И спомен
вплетени в едно
И тишина
Със моя писък в мрака
Убиваш ме
Но нека е така

Чувствам се... out of space

Имам нужда да остана сама със себе си. Или може би не?
Утре е важен ден.
Ден, в който ще получа отговорите на няколко важни въпроса.
Искам времето да спре. И да остана за малко с хубавите спомени. С хубавите моменти. Да бъда щастлива за малко пак.
Днес беше дълъг ден. Ужасен ден.
Изгубих се отново.
От утрешните отговори зависи всичко - целия ми живот оттук натам. Буквално. Къде ше живея. Връщам ли се в България, или не. Какъв избор ще направя. За целия ми живот напред.
I have too much on my mind all the time. It's going to be over tomorrow. Finally.
A part of me is happy about it. The other part of me is suffering, hurting, in tears.
But that's the life.
What can I do about it?
Nothing.
I have to take and manage what's coming on my way. It's how it works.
So...
Here I go on my own again.
Тишината ме наранява. Имам нужда да издивея. Както не съм го правила от много, много време насам.
Трябва да стана егоистична кучка. Но как точно?
Защо?
Не може ли света да спре за момент?
Само за малко, докато се почувствам отново способна да продължа напред. Отново събрала сили. И намерила себе си.
Виждам хората около мен. Как живеят. И живота им. Всичко. Какво се случва. Как понасят нещата.
Защо станах като че ли неспособна да се грижа за себе си? Остарях прекалено бързо, или не пораснах достатъчно бързо?
По дяволите, мисля че съм прекалено объркана в момента.
Трябва да спра.
Имам нужда от помощ.
HELP! Is someone out there? Anyone?

Обещаните снимки...

Обичам да си спазвам обещанията, както е добре известно на тези, които ме познават!!!
А кой е младежа на снимките и сами можете да се досетите! :-)
И чакам коментари, най-вече от един човек, той и сам се сеща кой е ;-)










Още малко снимки има и във фотоалбума ми, линк-а знаете къде да намерите ;-)

Пореден скучен ден...

Пак се очертава дълъг и скучен работен ден. Ама какво да се прави. Нещо пак почват да ме хващат лудите. Уж нямаше да излизам цяла седмица, ама като си помисля, май ще се запътя с бодра стъпка навън.
Не става така, само работа и работа. Трябва и някакво развлечение в крайна сметка.
Ха ;-), току-що получих съобщение от половинката ;-). Да видим какво ще измислим за по-късно.
Бягам сега, стискайте палци да се събере групата и да стане купона ;-)

Дълга седмица...

Е, цяла седмица не съм писала...
Ето ме отново тук, след цялото бясно препускане, малко отпочинала, малко понаспала се, почваща да се чувствам отново човек.
Цяла седмица работя до късно - 2:30 а.m., 2:30 a.m., 3:00 a.m., 4:30 a.m. - аааа, ужас. По едно време започнах да не се чувствам съвсем себе си, само да се подпра някъде, и вече съм готова да заспя.
И после дойде weekend-a. Толкова мързелив ми се искаше да бъде, но тук като плануваш за седмици напред е трудно после да отложиш или откажеш поетите ангажименти. Наложи се да го преживея ;-)
Но не съжалявам особено. Беше весело, беше забавно. И най-важното - имах време да спя на следващия ден, да се поизлежа, да помързелувам мъничко.
Петък - сбирка на обичайните заподозрени. В малко rock-pub-че на центъра на Бирмингам. Променили са го, а не бях ходила там само 2 седмици. Но нищо, сега като че ли ми харесва повече.
Събота - Хавайското парти. Времето се изгаври с нас и реши да бъде студено и дъждовно. Бррррр. Не се съблякохме особено много, даже прекалено много бяхме облечени като за такова парти. Но иначе беше супер. Срещи с още хора, покани за още партита, смях, шеги и, разбира се, порядъчно количество алкохол.
И Крис, най-вече Крис.
Вече не ме е страх от него. Нито от чувствата, които изпитвам. Нито от самата мен.
Толкова ми е хубаво да съм с него. Да го усешам до себе си.
Защо трябва да се отказвам от това, защото ме е страх? Ако се наложи да си платя за това някой ден с болка и страдание - ОК, няма проблеми. Дотогава мисля да изживея докрай всеки миг.
Неделя - дълга почивка, нервен следобед, приятна вечер.
И предложение да живеем заедно - така ме стопли, но и ме накара да потръпна от страх.
И опит да плануваме кога точно е най-добре да отидем заедно в България. За него като че ли е най-добре да е есен или пролет, поради сходните температури.
Разговори за семействата ни. За това как неговите родители ме приемат и за това, че аз трябва да кажа на моите за него.
Е, ще го направя, но след като им свърши holiday-a, да не се ядосват и беснеят през цялото време. Знаете как е - родители ;-)
В общи линни е това.
Дълга и тежка седмица. Но със страхотен край.