Чувствам се... out of space

Имам нужда да остана сама със себе си. Или може би не?
Утре е важен ден.
Ден, в който ще получа отговорите на няколко важни въпроса.
Искам времето да спре. И да остана за малко с хубавите спомени. С хубавите моменти. Да бъда щастлива за малко пак.
Днес беше дълъг ден. Ужасен ден.
Изгубих се отново.
От утрешните отговори зависи всичко - целия ми живот оттук натам. Буквално. Къде ше живея. Връщам ли се в България, или не. Какъв избор ще направя. За целия ми живот напред.
I have too much on my mind all the time. It's going to be over tomorrow. Finally.
A part of me is happy about it. The other part of me is suffering, hurting, in tears.
But that's the life.
What can I do about it?
Nothing.
I have to take and manage what's coming on my way. It's how it works.
So...
Here I go on my own again.
Тишината ме наранява. Имам нужда да издивея. Както не съм го правила от много, много време насам.
Трябва да стана егоистична кучка. Но как точно?
Защо?
Не може ли света да спре за момент?
Само за малко, докато се почувствам отново способна да продължа напред. Отново събрала сили. И намерила себе си.
Виждам хората около мен. Как живеят. И живота им. Всичко. Какво се случва. Как понасят нещата.
Защо станах като че ли неспособна да се грижа за себе си? Остарях прекалено бързо, или не пораснах достатъчно бързо?
По дяволите, мисля че съм прекалено объркана в момента.
Трябва да спра.
Имам нужда от помощ.
HELP! Is someone out there? Anyone?