Убиваш ме...
Нараняваш ме...
Болката ме раздира
Изгаря ме
Защо сега
А не преди да те обичам
Разкъсваш душата ми
на парчета
Безсмислени са думите
Виждам как ме искаш
Усешам погледа ти по тялото ми
Ръцете ти
Желанието ти
Усещам сърцебиене
в корема си
И знам - няма смисъл вече
Не искам спорове
Не искам приятелите ни
вземащи страни, делейки ни
Не искам даже теб
А да съм сляпа
Само страст
Усешане
И спомен
вплетени в едно
И тишина
Със моя писък в мрака
Убиваш ме
Но нека е така
posted by Lana @ 8/08/2005 02:55:00 am
3 Comments:
:)))), вярно е много съм ядосан, направо ми е черно пред очите ;)))
Не съм мъдрец на 101 години за да мога да давам животоспасяващи съвети и предписания, но мога да цитирам някой народни сказания, по памет разбира се:
-Всяка жаба да си знае гьола :)) ( трудно е човек да намери покой и комфорт, телесно щастлив душата му понякога не е съгласна с това и все блуждае, някъде, там където хората наричат роден дом...)
-Помогни си сам за да ти помогне и господ :) (тя неволята е винаги с нас ама дали от мързел дали от надменност трудно се приемат за факт неприятни неща...)
-Всяко нещо си има цена, дали веднага или след време, винаги трябва да се плати ;)) (ами Светле, май за теб са настъпили дни на ликвидност, или си мислиш, че все още си на масата и купона продължава, дори и да е така, докога...)
Много поздрави :)
Хеката, не се оставяй никой да те наранява. Свий се на кълбенце, спи повече, ставай рано и гледай изгрева. Пусни си Вивалди, дишай дълбоко, купи си плюшена играчка, гушкай я и се опитай да си върнеш равновесието.
batgeorgeone: Знаеш какво става много добре, нали така;-) А за коментарите - ок, прав си за някои неща, но не за всичко.
И ето, пиша, че да знаеш какво става :-)
Случайна: Аз не се оставям да ме нараняват, хората просто го правят. Нали си говорихме по-рано за страховете и т.н.
За сън нямам много време напоследък. Ставам в 7, но слънцето вече е изгряло тогава (ако изобщо можеш да го видиш), а по-рано ако стана, после цял ден ще съм като зомби :-)
Плюшени играчки си имам няколко и си ги гушкам.
А равновесието... мисля, че всеки го намира по-различен начин...
Post a Comment
<< Home