Гняв в душата ми...

Може и да се повтарям, обаче мразя Windows!!!
А и за чии *** им е притрябвало на някои хора да си форматират hard drives с NTFS, че после да се чудиш какво да ги правиш? И за чии мъжки полов орган слагате администраторска парола, като я забравяте?
Я който не помни да си записва, че вече ми писна от подобни простотии!
Ох, до гуша ми дойде!
Сега си имам добре разделен на 3 хард диск, точно както го искам. И работещ Win XP SP2 за някои хора. И Fedora Core 4 за мен. Остава само да реша какво да направя с остатъка, ама май ще си пазя разни неща там, ако бозата реши да избумка пак.
И тия Brother Printer+Scaner+Photocopier+Fax, дето DELL по най-идиотски начин ти дава вместо със софтуер и драйвъри за Win-боза с такива за Мac OS. Абе, в такава каша отдавна не се бях забърквала, ама сама съм си виновна. Другия път ще си знам.
А, и ако дойдете тука, да не плащате за Broadband на BT, че от тях файда няма никаква. Скоростта на нета вчера ми уби още няколко милиона нервни клетки, а трябва да е 2MB. A много често интернет връзка няма въобще! Днес ще им се навикам едно хубаво и на тях.
Ай стига, че почвам пак много да се ядосвам, а е вредно. Достатъчно беснях и ругах няколко часа вчера.
Освен да се надявам на безпроблемна седмица, друго не ми остава.
Стискайте палци!!!

Искам да живея... а време няма

Ех, отдавна не съм писала. Може би защото се опитвам интензивно да изживея остатъците от лятото (то и без това тук е доста кратко). Знам само, че е Септември, а аз остарявам с още 1 година в събота :-(. Тъжно, но факт.
Дойдох тук на 22. В събота стравам на 24. Колко бързо лети времето!!!
Не съжалявам за нищо. Пак бих изживяла всичко така, до последния момент. Всичко, което ми се е случило, и щастието, и мъката, са ме направили такава, каквато съм. Затова дори да можех, нямаше да променя нищо.
Липсват ми приятелите и семейството. Но тук също имам приятели. И някой, който ме обича и обичам. Затова няма да е толкова тъжен този рожден ден. Ще го отпразнувам, както подобава, че догодина ще го изстрадам (страшничко е да чукнеш четвърт век ;-))!
Чакам с нетърпение изненадите, които трябва да са поне 2. Да видим какъв е тоя подарък, за който толкова много се изговори последните 10 дни. И останалото - някакво парти на незнайно място... хммм.
В известен смисъл тук се чувствам у дома - не заради времето, прекарано тук. По-скоро... как беше - домът е там, където е семейството ти, а семейство е някой, който те обича.
Това е много е просто.
Остава само да намеря време да кача писанията са последните 2 седмици и всичко ще е супер.
Хайде, ако не успея да пиша до събота, Честит ми Рожден Ден, и да съм здрава и щастлива, другото се оправя!!!