България

Върнах се в България през април.
Расвах се много на по-топлия климат. Дори успях малко да потъмнея, въпреки светлата си кожа.
Иначе, със съжаление трябва да отбележа, че положението в родния ми град не се е подобрило, а дори се е влошило.
Майка и татко са остарели безмилостно за тези две години и повече, през които не ги бях виждала. Сега осъзнавам някои неща, които не можех преди. Страх ме е само, че може би няма да съм до тях в моменти, в които трябва да бъда, а и толкова много съм изпуснала за това време.
Приятелите ми все повече и повече се разпиляват по света. Не мога да ги упрекна за рова - нямам право, аз бях втората, която замина. Само като че ли вече почти не ми е останало за какво да се прибирам. Ако го нямаше семеиството ми, може би нямаше да си идвам изобщо.
Искам да помогна на когото мога, но нямам сили за това. Искам и да променя нещата в България, но и тук се чувствам безсилна.