Дълга седмица...

Е, цяла седмица не съм писала...
Ето ме отново тук, след цялото бясно препускане, малко отпочинала, малко понаспала се, почваща да се чувствам отново човек.
Цяла седмица работя до късно - 2:30 а.m., 2:30 a.m., 3:00 a.m., 4:30 a.m. - аааа, ужас. По едно време започнах да не се чувствам съвсем себе си, само да се подпра някъде, и вече съм готова да заспя.
И после дойде weekend-a. Толкова мързелив ми се искаше да бъде, но тук като плануваш за седмици напред е трудно после да отложиш или откажеш поетите ангажименти. Наложи се да го преживея ;-)
Но не съжалявам особено. Беше весело, беше забавно. И най-важното - имах време да спя на следващия ден, да се поизлежа, да помързелувам мъничко.
Петък - сбирка на обичайните заподозрени. В малко rock-pub-че на центъра на Бирмингам. Променили са го, а не бях ходила там само 2 седмици. Но нищо, сега като че ли ми харесва повече.
Събота - Хавайското парти. Времето се изгаври с нас и реши да бъде студено и дъждовно. Бррррр. Не се съблякохме особено много, даже прекалено много бяхме облечени като за такова парти. Но иначе беше супер. Срещи с още хора, покани за още партита, смях, шеги и, разбира се, порядъчно количество алкохол.
И Крис, най-вече Крис.
Вече не ме е страх от него. Нито от чувствата, които изпитвам. Нито от самата мен.
Толкова ми е хубаво да съм с него. Да го усешам до себе си.
Защо трябва да се отказвам от това, защото ме е страх? Ако се наложи да си платя за това някой ден с болка и страдание - ОК, няма проблеми. Дотогава мисля да изживея докрай всеки миг.
Неделя - дълга почивка, нервен следобед, приятна вечер.
И предложение да живеем заедно - така ме стопли, но и ме накара да потръпна от страх.
И опит да плануваме кога точно е най-добре да отидем заедно в България. За него като че ли е най-добре да е есен или пролет, поради сходните температури.
Разговори за семействата ни. За това как неговите родители ме приемат и за това, че аз трябва да кажа на моите за него.
Е, ще го направя, но след като им свърши holiday-a, да не се ядосват и беснеят през цялото време. Знаете как е - родители ;-)
В общи линни е това.
Дълга и тежка седмица. Но със страхотен край.