Сватби

Двама мои приятели решиха да сключат брак за да заминат заедно за САЩ. Радвах им се, но и ми идваше да заплача. Две причини по-малко да се прибирам в България. Гадно нали?
След това почнах да подготвям собствената си сватба и сега по-голямата част от времето ми е погълната от това.
Кога ли сетне в тая държава ще оправят Семейният кодекс в частта му за браковете между българи и чужденци?
И кога най-сетне, по дяволите, тая глупост с тия медициндки за чужденци ще спре да съчествува? И кога ще спрат да искат по два апостила на шибаните документи?
Не е лесно да се живее в България! А още по-трудно е да сключиш брак в България.
Тая тема ще има продължение, и то възможно най-скоро.

България

Върнах се в България през април.
Расвах се много на по-топлия климат. Дори успях малко да потъмнея, въпреки светлата си кожа.
Иначе, със съжаление трябва да отбележа, че положението в родния ми град не се е подобрило, а дори се е влошило.
Майка и татко са остарели безмилостно за тези две години и повече, през които не ги бях виждала. Сега осъзнавам някои неща, които не можех преди. Страх ме е само, че може би няма да съм до тях в моменти, в които трябва да бъда, а и толкова много съм изпуснала за това време.
Приятелите ми все повече и повече се разпиляват по света. Не мога да ги упрекна за рова - нямам право, аз бях втората, която замина. Само като че ли вече почти не ми е останало за какво да се прибирам. Ако го нямаше семеиството ми, може би нямаше да си идвам изобщо.
Искам да помогна на когото мога, но нямам сили за това. Искам и да променя нещата в България, но и тук се чувствам безсилна.

Много време мина...

Да, много време мина, откакто писах за последно в блог-а си.
Поради една или друга причина, все не ми оставаше време през тези няколко месеци на мълчание. Сега реших да го наруша, че иначе не знам кога щях да го направя.