Накратко за изминалите месеци

Омъжих се. Сватбата мина неочаквано добре, да не повярваш чак! След цял ден нерви, после всичко беше почти перфектно, а ние наистина, ама наистина се забавлявахме. След приема гостите отидоха в един клуб, а ние със съпруга ми - в хотела. Бяхме уморени до смърт.
В момента се боря със зъби и нокти да се дипломирам, ама да видим тая работа. В краен случай - другата година през юни или септември.
Уморих се от "любезното" отношение на разни служители на длъжности в общински и държавни институции, както и очебийното им нежелание да свършат работата, за която им плащат.
Пак се занимавам със счетоводство, защото иначе ще умра от скука и нямане какво да правя.
Още приятели напуснаха България, а други скоро ще го направят. Явно отчаянието от липсата на възможности ги принуждава да търсят по-добър живот другаде. От една страна ми е мъчно, защото вече май няма защо да се връщам тук, а от друга - добре ги разбирам.
Със съпруга ми в момента си говорим по телефона, но няма да е за дълго.
Европа за пореден път уж ни прие, а всъщност пак ни натири и демонстративно показа, че сме "втора ръка" европейци. Лошо, а народа пак по овчи принцип си трае. Управляващите (настоящи и бивши), които са отговорни за цялата тая работа, се тупат гордо по гърдите и се хвалят със своите невероятни постижения.
Да, ама не, господа политици! Некадърни сте и сте продажни до безобразие! Засрамете се и се поучете от събитията в Унгария, да не жънете и вие подобна буря след известно време.
Обещанията, дадени от по-европейците преди време, пак си останаха само голи приказки, а ние си оставаме все така вън от Европа. Хем България да е разграден двор за жители на ЕС, хем българските граждани вън от Съюза. Че защо тогава ни е това членство? За да ни зползват пак другите, а ние да си траем и да ни става още по-гадно.
А иначе - вече нямам търпение да се прибера у дома, да спя в собственото си легло, в собственото си жилище.
Много неща има за разказване, много неща искам да кажа. Нвкои весели, някои тъжни, но всички до едно са важни за мен. А времето почти за нищо не ми стига.