Искам да живея... а време няма

Ех, отдавна не съм писала. Може би защото се опитвам интензивно да изживея остатъците от лятото (то и без това тук е доста кратко). Знам само, че е Септември, а аз остарявам с още 1 година в събота :-(. Тъжно, но факт.
Дойдох тук на 22. В събота стравам на 24. Колко бързо лети времето!!!
Не съжалявам за нищо. Пак бих изживяла всичко така, до последния момент. Всичко, което ми се е случило, и щастието, и мъката, са ме направили такава, каквато съм. Затова дори да можех, нямаше да променя нищо.
Липсват ми приятелите и семейството. Но тук също имам приятели. И някой, който ме обича и обичам. Затова няма да е толкова тъжен този рожден ден. Ще го отпразнувам, както подобава, че догодина ще го изстрадам (страшничко е да чукнеш четвърт век ;-))!
Чакам с нетърпение изненадите, които трябва да са поне 2. Да видим какъв е тоя подарък, за който толкова много се изговори последните 10 дни. И останалото - някакво парти на незнайно място... хммм.
В известен смисъл тук се чувствам у дома - не заради времето, прекарано тук. По-скоро... как беше - домът е там, където е семейството ти, а семейство е някой, който те обича.
Това е много е просто.
Остава само да намеря време да кача писанията са последните 2 седмици и всичко ще е супер.
Хайде, ако не успея да пиша до събота, Честит ми Рожден Ден, и да съм здрава и щастлива, другото се оправя!!!