Как да се прежърнеш в изрод?

Някога замисляли ли сте се как се променят хората и в какво се превръщат с течение на времето? И каква е причината?
Аз лично доскоро не бях си и помисляла за това.
Докато един ден не се спрях и не погледнах себе си...
Тогава осъзнах, че безкрайно много съм се променила и някъде по време на този процес съм загубила себе си.
А като си помисля само защо дойдох тук, в Обединеното кралство. Именно затова, да разбера себе си и да стигна до прозрението какво точно искам да правя с живота си.
А това е точно това, което не се случи с мен. Много неща разбрах и преживях, но продължавам да не разбирам себе си. Даже смея да твърдя, че се загубих напълно...
Никога не съм разбирала какво се случва с хората, когато отидат да живеят в друга държава - защо се променят толкова много. Но предполагам, че и няма как да знаеш, докато не го изпиташ на собствения си гръб.
И ето ме тук сега, след година и три месеца живот в напълно друг свят, ровеща се в дълбините на моето Ново АЗ, търсеща отговорите на странни въпроси, които надали някой друг си задава, пък какво остава и да им потърси отговор.
Първото нещо, което изпитваш след като пристигнеш в своя нов дом и свят, е усещане за неориентираност. Искаш да опознаеш държавата, хората, света в който незнаино как си се озовал. Всичко е ОК за около месец.
После почваш да виждаш недостатъците на този свят и представите ти започват да се нормализират, мъглата се вдига и миражът изчезва. Магията е развалена. Добре дошли в реалността, моля посрещнете смело истината.
Хората тук съвсем не са лоши, даже са много отворени и добре приемат чужденците, но все пак като чужденци.
Малко са подозрителни към непознатите и се изисква доста време, докато те допуснат до себе си и наистина започнат да те приемат като част от обществото.
И тук идва най-страшното - самотата. Тя е това, от което не можеш да избягаш, най-страшният ти кошмар. Имаш свободно време, но няма какво да правиш с него, защото си сам. И това, осмелявам се да твърдя, може да продължи доста дълго.
Почваш отчаяно да търсиш контакти със сънародниците ти. И това е една от най-големите грешки, които допускаш. Поне на мен те са донесли повече разочарование.
Иначе имам и две-три прекрасни приятелства, с хора които много са ми помогнали, дори било то и със самото си присъствие в живота ми.
После почваш да завързваш доста контакти с местните и да се променяш безкрайно много.
До такава степен, че не знаеш кога говориш български и кога английски. Стигаш до момента, в който родният ти език става безкрайно мъчение за теб. Което остава неразбрано от роднини и приятели, които ти се подиграват за това, и то доста безмилостно.
На въпроса "Как така не можеш да говориш правилно собствения си език?" вече отговарям така: "Зависи от това кой е собственият ти език. За мен сега това е английския."
Това е една от причините да пиша този блог на български - отчаян опит да не забравя да говоря родния си език.
Другото нещо е, че приемаш техния модел на поведение, техните обноски, техния начин на живот.
И след известно време - ето те тук, напълно нов човек. Неразбиран/а напълно от българи.
Но това вече не ме притеснява изобщо, защото Британците ме приемат и разбират.
Дори името си загубих - вместо звучащото съвсем по български Светлана, сега тук съм Лана, но това хич не ме притеснява.
За българите може да съм изрод, но за останалата част от обществото, аз съм просто АЗ.
Не страдам повече за българска компания, нито за родния си език, нито за страната си. Страдам за семейството и приятелите си, но като че ли се научих да живея и с това. Не мога да се върна обратно в България - от страх, че ще бъда вечния изрод и чужденка в родната си държава, от начина, по който хората те виждат и те гледат, защото си различен.
Това е засега.
Моят малък опит да обясня как се става изрод.
Или поне за част от света...