Страх ли ви е да обичате?
Задавали ли сте си някога този въпрос?
Аз да - напоследък доста често.
И отговорът е "ДА". За съжаление.
Знам, че звучи глупаво. Но е факт.
И не искам да е така. Но болката от предишните ми връзки е причината за този страх.
Затова не мога да изживея всеки един момент така, както трябва - истински.
И бягам, когато усетя първите признаци на зараждащи се чувства.
А вие - някога случвало ли ви се е това?
И страх ли ви е?
А някой знае ли как да се преборя с това?
posted by Lana @ 7/25/2005 01:38:00 pm
5 Comments:
Любовта е вид егоизъм, за това си прав. Но не защото обичаш себе си. А защото се опитваш да обсебиш някого, за да бъде изцяло... твой. Колкото и грубо да звучи.
А иначе - наистина животът е самотен, когато не обичаш. Но когато обичаш истински, понякога боли повече, отколкото можеш да понесеш.
Въпроса е дали си стигнал границата на търпимост.
Да си позволиш да обичаш някого е като да се отпуснеш с разперени ръце в бездната, завързан само с едно въже, което е в ръцете на другия. И ако стане така че с писъци полетиш надолу, имаш цяла вечност време да обмислиш глупостта си да се доверяваш. От безумното падане надолу по скалите не се умира, но боли...много боли...И когато успееш пак с окървавени лакти да се върнеш към живота, ще ти е много тудно с усмивка да се отпуснеш отново в нечии ръце. Какво ли биха казали планинарите? Осигуряване....осигуряване...Две въжета. И съзнанието на този който те държи, че утре той ще е в твоите ръце.
Ако някой ти причини болка и после ти му прчиниш, резултатът не е нулев. Просто и двамата ви е боляло.
assenic: Исках да кажа, че понякога болката, която другия ти причинява, става нетърпима. До момента, в който се почувстваш fed up и чувстваш само болка.
Тогава обикновено връзките се разпадат и пътищата се разделят. Така се научаваш именно to let go.
Случайна: много хубаво си го казала. А за доверието - когато го гласувам на някого, той го има безпрекословно и изцяло, няпълно. В негова власт е решението, дали ще пусне края на въжето или не. Когато обичам, обичам докрай и безусловно, до самоунищожение.
Развълнува ме твоя post за думите на Йода. И пак ти казвам, че ако се научиш да оставяш нещата, които си отиват от теб, тогава си истински свободна да живееш и обичаш. Страхът замъглява съзнанието.
И не искам да наранявам никого. Достатъчно болка вече беше причинена. Това е точно като с "Насилието поражда насилие".
.... колко мъка има по този свят ....
Аз затова по цигански го карам, малко примитивно много тривиално - но помага. Живей за мига, прави това, което искаш , смятай за правилно това, което чустваш и се отдай на течението... Останалото е съдба. But, don't get me wrong ! Усилията и здравата работа помагат на съдбата да те носи в твоята си посока ...
Respect
@batgeorgeone: Точно ти нямаш правото да ми казваш всичките тия неща. Като започнеш да правиш това, за което говориш, тогава. По-несериозен и отпуснат по течението човек от теб не познавам ;-)
А иначе - нали се сещаш кой е главния виновник за този пост? :-Р
Post a Comment
<< Home