Опиянена и щастлива

Чувствам се щастлива!
Някога замисляли ли сте се какво е щастието?
Дали е състояние, в което сте опиянени от събитията, случващи се в живота ви? Или е просто състояние, в което сте хармония и разбирателство със собствените ви разбирания и усещания за света около вас и живота като цяло? И колко малко е необходимо, за да се почувства човек замаян и опиянен, сякаш носен от вятъра, лек, изпълнен с радост?
Едно само знам със сигурност - всеки намира щастие в различни неща, според своите собствени разбирания.
А колкото до мен - аз мога да бъда щастлива поради много причини. Тук дори когато е слънчево съм щастлива, защото да видиш слънцето си е направо събитие ;-)
Но не е това причината за моето състояние.
Просто имах невероятен weekend. Изпълнен с всичките малки нещица, които ти дават това усещане за ... пълнота?( ох, как беше тая дума?). Ще ме разберете след малко.
Бях забравила какво е да се държиш като дете. А децата са като че ли единствено истински щастливи. Може би защото са невинни. Или може би защото живота и обществото не са ги научили да бъдат неискрени и неистински, защото се подчиняват на желанията и импулсите си.
А някой спомня ли си какво е food fight (бой с храна). Аз си спомних. Дори участвах в един. Е, бяхме изгонени от Макдоналд'с поради тая малка щуротия, но на кой ли му пука ;-) Важно е самото изпълнение на тая малка лудост (добре, че не викнаха полиция, че тогава можеше да свърши зле деня :-))
Бой с храна в Макдоналд'с в полунощ, на центъра на Бирмингам, където хората са все още малко разстроени поради скорошната евакуация и блокиране на целия град. Хехе, май няма значение на колко години си, за да ти се случват такива неща и да си губиш разума.
А то и храната там за ядене не става, така или иначе си я платил, поне да я използваш за някаква полезна идея.
Благодаря ви, Кейти, Тони и Крис!
И друго нещо ми се случи.
Наскоро се замислих доста сериозно за общуването между хората. За това колко студени са взаимоотношенията ни, колко отчуждени сме, как сме забравили да се отдаваме на собствените си желания.
Накара ме да се замисля статията на Случайна
"Някой спомня ли си как се прави секс?" Стана ми зле, като разчовърках мислите и душата си.
Хладът наистина е навсякъде.
И колко пъти, дори когато си с някой, когото обичаш, си просто един учтив партньор? И как усещането е някак... стерилно? Сякаш не правиш секс наистина, не се отдваш на усещанията и желанията си, не можеш да избягаш от затвора на собствените си задръжки и предразсъдъци?
Тук да си намериш някой, с който да прекараш нощта не е проблем. Достатъчно е да излезеш с подобни намерения. Но е трудно да намериш някой, с който да споделиш именно това желание да дадеш и получиш... какво? Топлина? Да избягаш за миг от студенината, която се е настанила в ежедневието ти, от сивотата, от безразличието, от собствените си страхове? Ако ще и за няколко часа, за една нощ.
И това, което си дал и получил да те стопли и да те промени, за момент да те накара да се почувстваш пак нормално човешко същество.
Трудно е, да. Но не мисля, че е невъзможно.
Имах подобно изживяване. Няколко часа след гореспоменатия бой с храна. Тая нощ като че ли бях преминала в друго измерение. Сякаш бях отново същото онова усмихнато и изпълнено с топлина човешко същество от преди години, от времето, когато просто изживявах докрай всеки миг, без да мисля за "после", без угризения и съжаления.
Сякаш си върнах способността да усещам и приемам света. Макар и за малко.
И това усещане - да загубиш себе си в другия, да се слееш напълно. Когато думите стават излишни и сякаш сте способни да четете мислите си. И когато си тръгваш сутринта да няма въпроси. Просто целувка и край. Без излишни словоизлияния, надежди, обещания. И ако се видите пак да усетиш топлината и вълнението от спомена, да се усмихнеш.
И да не говорите за това, което се е случило между вас, а просто за други неща. И после - без уговорки, разговори и обещания да повторите това, което се е случило преди. Да се хванете за ръце и да избягате заедно от другите, за да се отдадете на желанията си. На усещането за топлина и това да бъдеш напълно и изцяло с някой, без да изпитваш страх от това.
И знаете ли какво - не е нужно това да е някой напълно непознат. Защото дори да го познавате преди това, ще откриете толкова нови неща в него, че ще си помислите, че е непознат.
Просто се огледайте около себе си. Той е може би там. Просто трябва да го забележите. И за момент да избягате от страховете и задръжките си.
Това е.
Благодаря ти, Случайна!!!
За това, че ме накара да се вгледам в себе си и света около мен. Иначе сигурно нямаше и да забележа очевидното. И нямаше да изживея всичко това.
А аз се чувствам лека. Опиянена от дозата живот.
И знаете ли какво?
За първи път от доста време насам съм истински щастлива.
Случайна
Някой спомня ли си как се прави секс?