Monday, Tuesday... Favourite song

The result of 9 months pregnancy!

Christmas Again But...

It's getting close to Christmas again and everyone seems to be in a holiday mood.

But... As it is getting closer to the due date of our first baby I am getting more anxious and nervous about what life has in store for us.

I am having nightmares about my labour and birth and it's just not possible not to. Especially after we went to Parenting Classes and we were told what we can expect while we are in labour and during delivery.

We were revealed little secrets about the process of child birth which for some reason no one has mentioned before. It is a conspiracy, I think, because if women knew what is to come will never decide to give birth and this will make humans extinct.

We spoke a long time for pain relief. About the options. Before that moment half of my class had decided on epidural. Not anymore. The midwife actually explained what happens, how is it done, the risk for the baby, the risk for you and that if you have an epidural there is a great chance for instrumental delivery which involves episiotomy as well. How lovely. And the look on everyones faces when they saw the lenght of the needle that will go in your spine I will never forget.

There is nothing else interesting going on in our lives at the moment. But what can be more important than the birth of your own child?

Накратко за изминалите месеци

Омъжих се. Сватбата мина неочаквано добре, да не повярваш чак! След цял ден нерви, после всичко беше почти перфектно, а ние наистина, ама наистина се забавлявахме. След приема гостите отидоха в един клуб, а ние със съпруга ми - в хотела. Бяхме уморени до смърт.
В момента се боря със зъби и нокти да се дипломирам, ама да видим тая работа. В краен случай - другата година през юни или септември.
Уморих се от "любезното" отношение на разни служители на длъжности в общински и държавни институции, както и очебийното им нежелание да свършат работата, за която им плащат.
Пак се занимавам със счетоводство, защото иначе ще умра от скука и нямане какво да правя.
Още приятели напуснаха България, а други скоро ще го направят. Явно отчаянието от липсата на възможности ги принуждава да търсят по-добър живот другаде. От една страна ми е мъчно, защото вече май няма защо да се връщам тук, а от друга - добре ги разбирам.
Със съпруга ми в момента си говорим по телефона, но няма да е за дълго.
Европа за пореден път уж ни прие, а всъщност пак ни натири и демонстративно показа, че сме "втора ръка" европейци. Лошо, а народа пак по овчи принцип си трае. Управляващите (настоящи и бивши), които са отговорни за цялата тая работа, се тупат гордо по гърдите и се хвалят със своите невероятни постижения.
Да, ама не, господа политици! Некадърни сте и сте продажни до безобразие! Засрамете се и се поучете от събитията в Унгария, да не жънете и вие подобна буря след известно време.
Обещанията, дадени от по-европейците преди време, пак си останаха само голи приказки, а ние си оставаме все така вън от Европа. Хем България да е разграден двор за жители на ЕС, хем българските граждани вън от Съюза. Че защо тогава ни е това членство? За да ни зползват пак другите, а ние да си траем и да ни става още по-гадно.
А иначе - вече нямам търпение да се прибера у дома, да спя в собственото си легло, в собственото си жилище.
Много неща има за разказване, много неща искам да кажа. Нвкои весели, някои тъжни, но всички до едно са важни за мен. А времето почти за нищо не ми стига.

Сватби

Двама мои приятели решиха да сключат брак за да заминат заедно за САЩ. Радвах им се, но и ми идваше да заплача. Две причини по-малко да се прибирам в България. Гадно нали?
След това почнах да подготвям собствената си сватба и сега по-голямата част от времето ми е погълната от това.
Кога ли сетне в тая държава ще оправят Семейният кодекс в частта му за браковете между българи и чужденци?
И кога най-сетне, по дяволите, тая глупост с тия медициндки за чужденци ще спре да съчествува? И кога ще спрат да искат по два апостила на шибаните документи?
Не е лесно да се живее в България! А още по-трудно е да сключиш брак в България.
Тая тема ще има продължение, и то възможно най-скоро.

България

Върнах се в България през април.
Расвах се много на по-топлия климат. Дори успях малко да потъмнея, въпреки светлата си кожа.
Иначе, със съжаление трябва да отбележа, че положението в родния ми град не се е подобрило, а дори се е влошило.
Майка и татко са остарели безмилостно за тези две години и повече, през които не ги бях виждала. Сега осъзнавам някои неща, които не можех преди. Страх ме е само, че може би няма да съм до тях в моменти, в които трябва да бъда, а и толкова много съм изпуснала за това време.
Приятелите ми все повече и повече се разпиляват по света. Не мога да ги упрекна за рова - нямам право, аз бях втората, която замина. Само като че ли вече почти не ми е останало за какво да се прибирам. Ако го нямаше семеиството ми, може би нямаше да си идвам изобщо.
Искам да помогна на когото мога, но нямам сили за това. Искам и да променя нещата в България, но и тук се чувствам безсилна.

Много време мина...

Да, много време мина, откакто писах за последно в блог-а си.
Поради една или друга причина, все не ми оставаше време през тези няколко месеци на мълчание. Сега реших да го наруша, че иначе не знам кога щях да го направя.

The Storytelling Cafe - Breathing the Dawn

В петък бяхме на представление в The storytelling cafe в Solihull. Каквото беше по-интересно е това, че става въпрос за представление, създадено въз основа на легендите за Крали Марко, няколко традиционни български обичая и родопски и македонски народни песни.
Беше невероятно интересно. Много странно звучат тия истории, преведени на английски език, но пък и ми беше невероятно приятно да ги чуя. Легендите за Крали Марко са много и доста дългички, но те се бяха постарали да включат най-важните моменти от историята.
Да си призная честно и аз не бях чувала една от тях, нито пък я бях чела, но ми направи впечатление, че Крали Марко е бил един разбойник лицемерен, а пък ние сме го превърнали в легенда с всичката му подлост и лицемерие и въпреки това си го тачим. Интересно, нали?
Изумителното беше, че представлението беше осъществено от четири човека - Деси, Галин, Мони и Айвър.
Деси и Галин са българи.
Деси пее и изпълнява ритуалите заедно с Мона. Притежава онзи невероятен, типично родопски глас - силен и чист, който те кара да настръхваш при всяка различна нота. Не е необходимо да разбираш български, за да разбереш за какво пее, дали е нещо весело или нещо тъжно. Деси свири и на гъдулка.
Галин свири на кавал и гайда. Освен това е и певец.
Мони е от смесено семейство - баща и е англичанин, а майка и е българка.Говори български, разбира се. С онзи типичен английски мек акцент, но с добра граматика и разбиране. Тя е и разказвачката на историята.
Айвър е шотландец. Свири на тъпан, гъдулка и много други инструменти.
Имаше и хора и ръченици.
След представлението си побъбрихме доста. Снимахме се и с тяхната камера, но още не са ни пратили снимките. Бяха изненадани, че са присъствали 2 българки. Сбъркаха и Джим за българин, но бързо изяснихме недоразумението ;-)
Организират и Work Shop, т.е. нещо като практическо обучение по българска култура, пеене и народни инструменти и танци.
Имаше и листовка за коментари. Аз написах само това: It was lovely to hear Bulgarian story in England told that well. Thank you!
Трупата се нарича A Spell In Time, а представлението - Breathing the Dawn. Ако на някой му се отдаде бъзможност да го гледа, силно го препоръчвам. Не правят представления само в Брум, ами и на много други места.

Весели празници!

Честит Св. Балентин на всички влюбени и Св. Трифон на всички въобще.
Аз и двата празника си ги уважавам, въпреки че не мисля, че ти трябва специален ден, за да зарадваш любимия човек ;-), а и поводи за пийване и дегустация на хубаво вино винаги можем да си намерим.
Все пак постарайте се да зарадвате човека до вас, ще му/й бъде приятно. И се опитайте да бъдете оригинални поне мъничко. Стандартните вино и шоколад или цветя и шоколад и прочие не са най-добрия подарък на света!
Хайде весело посрещане, приятно пийване и внимавайте докато празнувате Трифон Зарезан да не го превърнете в Трифон За Резил :-))))