Коледни настроения...

Не знам защо, но винаги около Коледа ме хващат едни странни настроения и чувста. За съжаление в повечето случаи негативни и депресивни.
Сякаш попадам в някаква черна дупка ли, какво ли... не знам.
Първо почвам да се депресирам с разни черни мисли за това, как остарявам, още една година е минала, а ето, аз сякаш не съм помръднала напред с милиметър. Не знам къде отивам, не съм постигнала нищо. Може и да не е вярно, но всичко ми изглежда толкова негативно и черно. Сякаш съм в някаква задънена улица, в някакъв ъгъл, от който искам да избягам, но не мога, а клаустрофобията ме кара да изпадам в паника и да мисля нелогично.
После почвам да купувам подаръци и картички, да пиша писма и картички, да опаковам подаръци, и почвам да полудявам бавно. Поне после като видя ухилените физиономии на някои хора се чувствам малко по-добре.
Тук е прието картички и подаръци да се дават на всички - колеги, познати, съседи, приятели. Един ад за финансите направо!!! Няколко месеца преди това почваш да правиш списъци на кой какво трябва да купиш и почваш да плануваш финансите, необходими за покупките. Абе, винаги почва да ми причернява и да виждам звезди като видя колко съм похарчила след това, ама това е друг въпрос.
Тука казват така: Christmas is just another rip off. Колкото и да се мъча да го преведа на български, все не ми идват точните думи, но е нещо от сорта на: Коледа е просто още една... причина да бъдеш обран. Може и грозно да звучи, обаче като се имат предвид сумите, ги разбирам напълно.
После почват организациите за Коледните празненства.
Бъдни вечер се ходи някъде с приятели да се пиянства. Коледа се прекарва със семейството. За мен в случая - със семейството на Джим. Със лели, чичовци, баби, дядовци, братовчеди, племенници и т.н.
Още не познавам всички, така че пак ще се чувствам като някаква археологическа находка. Смешното е, че вчера го помолих да предупреди всички, че английският ми е ок и разбирам абсолютно всичко. Иначе става страшно и неудобно за всички.
Те почват да говорят с някаква странна интонация и акцент, и много, ама много бавно. И после като им проговориш на перфектен английски им става гадно и почват да се гърчат от неудобство, да се червят и да се извиняват... С две думи - ужас.
Абе, ще го преживея и това, но...
И дано да вземе да ми изчезне чернилката пред очите, че иначе не знам как ще изтърпя празниците да минат...